Холотропно дишане

Холотропно дишане

Холотропното дишане е всъщност стара шаманска практика, която е осъвременена от Станислав Гроф – един от основателите на трасперсоналната психология. Той е посветил голяма част от животStanGrof_largeа си на изследвания върху изменените състояния на съзнанието. Самата практика представлява интензивно дълбоко дишане на фона на емоционално наситена музика. При осъществяването на процеса, човешкият организъм се насища с кислород, променя се биохимичният състав на кръвта и в резултат на това се стига до изменено състояние на съзнанието. Т.е. съзнанието се разширява и в него навлиза информация от подсъзнанието. По този начин се осъзнават и освобождават много подтиснати емоции, чувства и импулси за действие, които пречат на човек да реализира своя пълен потенциал – да бъде здрав, креативен, щастлив. По време на процеса е възможно да се активира т.нар. мускулна броня, която е резултат именно от подтиснатите импулси за действие на човека. Тя се изразява в изтръпване на крайниците, лицевите мускули и дори на цялото тяло, в зависимост от степента на натрупани блокажи. Известни са два начина човек да се освободи от бронята:

  1. Да продължи да диша още по-интензивно и дълбоко, докато тя се разкъса, което се проявява в естествено отпускане на тялото по време на дишането.
  2. Да прекрати интензивното дишане и да премине към нормалния си темп – при този вариант тялото постепенно се отпуска, но при следваща сесия е твърде вероятно отново да се схване, тъй като бронята все още не е разкъсана.

Възможно е заедно с изтръпването да се появи болка на определени места от тялото, обикновено където човекът има физически проблем или стара травма. Процесът спомага за освобождаването от тях.

При пореден брой сесии, човек преминава през физическите усещания все по-лесно и приятно, достига до емоционалното ниво практиката. От подсъзнанието започват да излизат натрупани и подтиснати емоции и чувства – без ясна причина човек може да преживее тъга, гняв, радост, любов, страх, отхвърляне, благодарност и т.н. Възможно е тези емоции да бъдат свързани с биографични спомени, които се появяват в съзнанието на човека или да той да няма конкретна представа от къде идват.  Освобождавайки се от ненужния товар, идва усещането за лекота.

Третото ниво на преживявания вътреутробното развитие. Музиката, на чийто фон се осъществява процесът е емоционално наситена и разделена в 4 основни групи – матрици, съответстващи на четирите етапа на вътреутробното развитие и раждането.

  • Първа матрица: съответства на състоянието на комфорт в утробата на майката – там всичко е осигурено – уют, храна, топлина. Детето се чувства сигурно и защитено.
  • Втора матрица: съответства на момента с първите контракциите – детето преживява спазми, неспокойствие и усещане за безизходица. Музиката е напрегната.
  • Трета матрица: съответства на момента, когато плодът вече е тръгнал по родивия канал. Детето трябва да се пребори с трудностите.
  • Четвърта матрица: Раждането – това е момент на празнуване, достигане до крайната цел. Усещането е за удовлетворение, благодарност.

В много случай при раждането са нарушени четирите матрици. Например при планирано раждане плодът преживява само първа и четвърта матрица. Това по-късно, в живота, се проявява като неспособност за осъзнаване на трудностите, неадекватност в сложни ситуации, бягане от проблемите. Ако детето е родено със секцио по медицински причини и е имало все пак възможността да преживее контракциите, то тогава ще му липсва само трета матрица. Т.е. такъв човек е много вероятно да преживява проблемите като чака нещата сами да се оправят – да стои в трудността като не усеща необходимостта от своето предприемане на действия по решаването на проблема.