Холотропно дишане

Холотропното дишане е всъщност стара шаманска практика, която е осъвременена от Станислав Гроф – един от основателите на трасперсоналната психология. Той е посветил голяма част от живота си на изследвания върху изменените състояния на съзнанието. Самата практика представлява интензивно дълбоко дишане на фона на емоционално наситена музика. При осъществяването на процеса, човешкият организъм се насища с кислород, променя се биохимичният състав на кръвта и в резултат на това се стига до изменено състояние на съзнанието. Т.е. съзнанието се разширява и в него навлиза информация от подсъзнанието. По този начин се осъзнават и освобождават много подтиснати емоции, чувства и импулси за действие, които пречат на човек да реализира своя пълен потенциал – да бъде здрав, креативен, щастлив. По време на процеса е възможно да се активира т.нар. мускулна броня, която е резултат именно от подтиснатите импулси за действие на човека. Тя се изразява в изтръпване на крайниците, лицевите мускули и дори на цялото тяло, в зависимост от степента на натрупани блокажи. Възможно е заедно с изтръпването да се появи болка на определени места от тялото, обикновено където човекът има физически проблем или стара травма. Процесът спомага за освобождаването от тях.

СИСТЕМИ ЗА КОНДЕНЗИРАН ОПИТ

Прозрение на Гроф, което възниква в продължителната му работа е идеята за „системи от кондензиран опит”, съкратено СОЕХ – системи. Те могат да се определят като специфична група спомени, съдържащи кондензирани преживявания от различни периоди от живота ни, които си приличат по качество на емоцията или физическото усещане, което споделят. Всяка СОЕХ – система има основна тема, просмукваща всичките й пластове и представляваща техния общ знаменател. Отделните пластове съдържат вариации на една и съща тема, случили се в различни периоди в живота на човека.

„Пластовете на определена система могат да съдържат например всички основни спомени за преживявания на унижение, омаловажаване и засрамване, които са нанасяли вреда на самооценката ни. В друга СОЕХ – система е възможно общия знаменател да е тревожността, преживяна в различни шокиращи и ужасяващи ситуации или клаустрофобични чувства и усещания за задушаване, предизвикани от някакви подтискащи и ограничаващи обстоятелства. Отхвърлянето и емоционалната депривация, увреждащи способността човек да вярва на мъжете, жените или на хората по принцип, е друг често срещан мотив…. Особено важни са СОЕХ – системите, които съдържат спомени със ситуации, заплашващи живота, здравето и целостта на тялото.”

В зависимост от основното качество на емоционалния заряд различаваме отрицателни и положителни СОЕХ – системи. Спектърът от отрицателните СОЕХ – системи е значително по-богат и разноцветен, отколкото този на положителните. Трябва да се подчертае, че СОЕХ – динамиката не се ограничава до констелациите от травмиращи спомени. Съществуват и такива, които съдържат спомените за много приятни моменти.

Според Гроф всяка от СОЕХ – констелациите, изглежда е свързана с определен аспект от травмата от раждането. Биологичното раждане е толкова сложно и богато на емоции и физически усещания, че съдържа в прототипна форма елементарните теми на повечето мислими СОЕХ – системи. Но за типичната СОЕХ – система, корените се състоят от различни форми на трансперсонални явления.

Понятието за СОЕХ – системите наподобява до известна степен идеите на К.Г.Юнг за „психологическите комплекси” и концепцията на Ханскарл Льонер за „трасперсоналните динамични системи”. „СОЕХ – системите играят важна роля в психичния ни живот. Те влияят върху начина, по който възприемаме себе си, другите и света, и определят как ще се чувстваме и ще действаме. Те са нашите динамични сили, криещи се зад нашите емоционални и психосоматични симптоми, трудностите ни във взаимоотношенията с другите хора и ирационалното поведение.”

ЧЕТИРИТЕ БАЗИСНИ ПЕРИНАТАЛНИ МАТРИЦИ

За психиатрията и психотерапията един от най-значимите резултати от психоделичното изследване и холотропната терапия се оказва новия образ на човешката психика. ”Съзнателното повторно преживяване и интеграцията на родилната травма играят важна роля в процеса на емпиричната психотерапия и себеизследване. Преживяванията, водещи началото си в перинаталното равнище на несъзнаваното, се появяват в четири различни емпирични модела, всеки от които се характеризира със специфични емоции, физически чувства и символни образи. Тези модели са тясно свързани с преживяванията, които плодът е имал в началото на биологичното си раждане и по време на трите му последователни етапа. На всеки от тях бебето преживява специфичен и типичен набор от интензивни емоции и физически усещания. Те оставят дълбоки несъзнавани отпечатъци в психиката и по-късно в живота имат съществено влияние върху живота на индивида. Наричам тези четири динамични констелации базисни перинатални матрици или БПМ.”

В разширената картография на психиката, която Гроф е развил по време на клиничната си работа с психеделиците, описва основните типове преживявания, които могат да бъдат изпитани от всеки нормален човек, стига да се ангажира с по-сериозно самонаблюдение чрез психеделици или различните ефикасни нефармакологични емпирични методи. Ако стандартният модел, използван в традиционната академична психотерапия, е сведен съзнателно до нивото припомняне-анализ, то тази нова картография на човешката психика включва и две допълнителни трансбиографични нива. Това са перинаталното ниво, за което е характерно ударението върху аналогичните феномени на раждането и смъртта, и трансперсоналното, което по принцип позволява не само постигането на емпирична връзка с всички аспекти на феноменалния свят, но и с различни митологични и архетипни сфери.

В новата картография на човешката психика Гроф включва следните базисни перинатални матрици:

1. Първа базисна перинатална матрица (БПМ І) – Амнионната вселена;
2. Втора базисна перинатална матрица (БПМ ІІ) – Поглъщане от космоса и безисходност;
3. Трета базисна перинатална матрица (БПМ ІІІ) – Бродене между смъртта и прераждане;
4. Четвърта базисна перинатална матрица (БПМ ІV) – Преживяване на смъртта и прераждането;

Първата базисна перинатална матрица (БПМ І) е Първичен съюз с майката и преживелищният свят на този период може да се нарече "амнионната вселена'' (от гр. amnion – най-вътрешната обвивка на оплоденото яйце, която обгръща околоплодната течност). Плодът няма съзнание за граници. Това се отразява в природата на преживяването. Ако човека е имал необезпокояваното ембрионално съществуване обикновено преживява огромни райони без граници, идентифицикация с галактиките, междузвездното пространство или целия космос, или спокойствие, комфорт и уют.

Често записвано преживяване е носенето в морето, идентифициране с различни водни животни, превръщането в океан. Това като че ли отразява факта, че плодът по същество е водно създание. Положителните вътреутробни преживявания могат да се свържат и с архетипните видения за Майката природа: безопасна, красива и безусловно подхранваща като добра утроба. Архетипните теми от колективното несъзнавано, които често се появяват в този контекст, включват видения от райски селения и небесни царства от различните култури.

Състоянието на плода може да бъде сериозно застрашено от най-различни фактори от физическо, химическо, биологично и психологическо естество. През по-късни стадии на бременността са възможни и други усложнения – поради размерите на плода, засилващия се механичен натиск или относителния недостиг на плацента.

При спомените за „лошата утроба", възниква чувство за тъмна и зловеща заплаха, човека смята че е отровен. Появяват се образи на замърсени води и токсични бунища. Това отразява факта, че много пренатални разстройства са причинени от токсични промени в тялото на бременната жена. Последователности от този вид се свързват с архетипните видения за плашещи демонични създания или с чувство за надвиснало ,всепроникващо зло”. При повторното изживяване на епизоди на по-агресивна намеса в пренаталното съществуване, например предстоящ спонтанен или преднамерен аборт, обикновено изпитват някаква форма на универсална заплаха или имат кървави апокалиптични видения за края на света

Позитивните аспекти на първата перинатална матрица са свързани със спомени за симбиотичната връзка с майчината гръд, с позитивните СОЕХ – системи и възпроизвеждане на ситуации, навяващи асоциации за релаксиране, удовлетворение, сигурност, красиви природни гледки и др. Подобни връзки има и при различните форми на позитивни трансперсонални преживявания със сродна тема. Негативните аспекти на първата базисна матрица най-често са свързани и със съответните негативни трансперсонални матрици.

Втората перинатална матрица (БМП ІІ) е Поглъщане от космоса и „безизходност", или Ад. Тя е свързана с началото на биологичното раждане. Тук хармонията се нарушава с тревожните химични сигнали и после с механичните контракции на матката. Плодът се притиска от утерални спазми. Обикновено се описват чувства, за потопеност в гигантски водовъртеж или поглъщане от някакъв митичен звяр. Спомените за заплахата, която началото на раждането представлява за плода има символичното съотвествие в т.нар. „поглъщене от космоса”. Чувството за смазваща заплаха за живота може да доведе до силна тревожност и общо недоверие, граничещо с параноя. Това може да е свързано с образи на поглъщащи или душещи архетипни чудовища. Характерна е и темата за слизането в дълбините на подземния свят, царството на мъртвите или ада.

Контракциите на матката периодично ограничават плода. Всяка контракция причинява свиване на маточните артерии и плодът е заплашен от липса на кислород. Хванати сме в капана на чудовищен клаустрофобичен кошмар, изложени сме на ужасяваща емоционална и физическа болка и имаме чувството за крайна безпомощност и безнадеждност. Символичното съотвествие на първия клиничен стадии на раждането е сблъсъкът с безизходността или с ада.Човекът в тази ситуация често е убеден, че тя никога няма да свърши и че не съществува абсолютно никакъв изход. Характерната за това състояние преживелищна триада е чувството на умиране, на полудяване и че човекът никога няма да се върне.

Характерни са преживявания, които включват хора, животни и дори митологични същества в болезнени и безнадеждни ситуации, подобни на тази на плода, хванат в клещите на родилния канал.

„Възможно е да изпитваме нетърпимите мъчения на грешниците в ада, агонията на Христос на кръста или мъчението на Сизиф, търкалящ камъка си нагоре по планината в най-дълбоката пропаст на Хадес. Други образи, които са се появявали в сеансите и са доминирани от тази матрица, включват древногръцките архетипни символи на безкрайно страдание Тантал и Прометей и други фигури, представляващи вечното проклятие, например евреинът-скитник Ахасфер или Летящият холандец. „

Под влиянието на тази матрица, хората са неспособни да видят нищо положително в живота си и в човешкото съществуване като цяло. Връзката с божественото измерение, изглежда, е необратимо скъсана и загубена. Животът изглежда безсмислен Театър на абсурда, фарс, представящ картонени кукли и безмозъчни роботи, или жесток цирк.

Потъването в това преживяване изглежда като срещата с вечното проклятие. Въпреки това най-бързият път към прекратяването на подобно непоносимо състояние е да му се подчиниш напълно и да го приемеш. То е важен етап в духовното отваряне и може да има огромен пречистващ и освобождаващ ефект.

Тази матрица привлича и е свързана със СОЕХ – системи, включващи ситуации в които пасивната и безпомощна жертва е подложена на ударите на деструктивна сила, без шансове да оцелее. Трансперсоналните теми са от подобно естество.

Броденето между смъртта и прераждането е третата базисна перинатална матрица (БПМ ІІІ). Тя има връзка с втората клинична фаза на биологичното раждане: изтласкването през родилния канал, след като шийката на матката се отвори и главата слезе надолу в таза. На този етап контракциите на матката продължават, но шийката й вече е отворена и позволява постепенното слизане на плода през родилния канал. Това включва убийствен механичен натиск, болки и задушаване. Основно е преживянето на интензивна тревожност и огромна борба за оцеляване.

Възможно е да възникнат допълнителни усложнения – да се редуцира кръвобращенитето и да се стигне до задушаване. B някои случаи плодът вдишва различни форми на биологичен материал, на които се натъква през последните етапи от този процес, което още повече засилва чувството на задушаване. Проблемите на този етап понякога са толкова крайни, че изискват инструментална интервенция, например използването на форцепс или дори цезарово сечение по спешност.

Тази матрица е изключително богат и сложен преживелищен модел. Той приема формата на мъчително бродене между смъртта и прераждането. Освен действителното реалистично повторно преживяване на различни аспекти на борбата в родилния канал, тази матрица включва широк спектър от образи, извлечени от историята, природата и архетипните области. Най-важните от тях са атмосферата на титанична борба, агресивните и садомазохистични последователности, преживяванията на девиантна сексуалност, демоничните епизоди, скатологичното ангажиране и срещата с огъня. Повечето от тези аспекти на БПМ III могат смислено да се свържат с определени анатомични, физиологични и биохимични характеристики на съответния етап от раждането.

Титаничният аспект на третата базисна перинатална матрица е разбираем, ако имаме предвид мощността на силите, действащи на последния етап от раждането. Тук преживяваме потоци от енергия със смазваща интензивност, които препускат по тялото и се натрупват до експлозивни изпразвания. Преживява се идентифицикация с бушуващите природни стихии, например вулкани, електрически бури, земетресения, цунами или торнадо. Други варианти са изобразяване света на технологията, включващ огромни енергии: танкове, ракети, космически кораби, лазери, ТЕЦ или дори ядрени реактори и атомни бомби. Умерен вариант на титаничността е участието в някакво опасно приключение. Титаничните преживявания от БПМ III понякога достигат архетипни измерения и изобразяват гигантски битки, например космическата битка между силите на Светлината и Тъмнината, ангели и дяволи или богове и титани.

Агресивните и садомазохистичните аспекти на матрицата отразяват биологичната ярост на организма, чието оцеляване е заплашено от задушаване, както и интроектираната деструктивна атака на контракциите на матката. Можем да преживеем жестокости с изумителни пропорции, проявяващи се в сцени на насилнически убийства и самоубийства, осакатяване и себеосакатяване, кървави войни и др. Те често приемат формата на мъчение, екзекуция, ритуално жертвоприношение и саможертва, кървави битки и садомазохистични практики.

Преживелищната логика на сексуалния аспект на процеса на умиране и прераждане не е така очевидна. Изглежда, че човешкият организъм има вграден физиологичен механизъм, който превежда нечовешкото страдание и особено задушаването в странен вид сексуална възбуда и евентуално стигаща до екстаз. Това може да се илюстрира от преживяванията на мъчениците и бичуваните, описани в религиозната литература. Допълнителни примери се откриват в материална форма в концлагерите, разкази на военнопленници.

Сексуалните преживявания в третата базисна перинатална матрица се характеризират с огромната интензивност на сексуалния нагон и с експлоататорската, порнографската или девиантната си природа. Те изобразяват сцени от квартали с червени фенери и от сексуалния „ъндърграунд", екстравагантни еротични практики и садомазохистични последователности. Еднакво чести са епизодите с кръвосмешения и сексуално малтретиране или изнасилване.

Фактът, че на това равнище на психиката сексуалната възбуда е неотлъчно свързана със силно проблематични елементи (заплаха за живота, крайна опасност, тревожност, агресия, импулси за себеразрушаване, физическа болка и различни форми на биологичен материал) формира естествената основа за развитието на най-важните типове полови дисфункции, вариации, отклонения и перверзии.

Демоничният аспект на третата базисна перинатална матрица представлява специфичен проблем за преживяващите я и за терапевтите и подпомагащите. Най-често срещаните теми, наблюдавани в този контекст, са сцени от Валпургиевата нощ, или сборища на вещици, сатанинските оргии и ритуали на Черната меса и изкушение от зли сили. Общият знаменател, свързващ този етап от раждането с темите за сборището на вещици, е особената им обща преживелищна амалгама от смърт, девиантна сексуалност, болка, страх, агресия, скатология и изкривен духовен импулс.

Скатологичният аспект на процеса на умиране и прераждане има естествената си биологична основа във факта, че в последната фаза на раждането плодът може да влезе в тесен контакт с различни форми биологичен материал - кръв, вагинален секрет, урина и дори фекалии. Преживяванията на този аспект на БПМ III понякога включват такива сцени като пълзене в отпадъци или през отходни системи, въргаляне в купища екскременти, пиене на кръв и урина или участие в отблъскващи картини на гниене и разложение.

В края си, преживяванията от третата матрица стават по-малко насилнически и разстройващи. Преобладаващата атмосфера е на върховна страст и ръководна енергия с опияняваща интензивност. Образите са на възбуждащи завоевания на нови територии, лов на диви животни, предизвикателни спортове и приключения в паркове за забавления. Те са недвусмислено свързани с дейности които включват „приток на адреналин": автомобилни ралита, бънджи-скокове, опасни циркови изпълнения и акробатично гмуркане.

Можем да се натъкнем и на архетипни фигури на божества, полубожества и легендарни герои, представляващи смъртта и прераждането. Възможно е да има и видения за Иисус и мъченията и унизяването му. Независимо дали на интелектуално равнище познаваме или не съответните митологии, нерядко хората преживяват такива митологични теми - възкръсването на египетския бог Озирис или смъртта и прераждането на гръцките божества Дионисий, Атис или Адонис и др.

Преди преживяването на психодуховно прераждане е често срещано човекът да срещне елемента на огъня. Мотивът на огъня може да се преживее или в обикновената му всекидневна форма, или в архетипната форма на пречистващия огън (пирокатарзис). Възможно е да чувстваме, че тялото ни гори, да имаме видения за горящи градове и гори и да се идентифицираме с принесените в жертва. В архетипното видение горенето, разрушава всичко нечисто в нас и ни подготвя за духовно прераждане. Класическият символ на прехода от БПМ III към БПМ IV е легендарната птица феникс, която умира в огъня и се въздига преродена от пепелта.

Няколко важни характеристики на този преживелищен модел го разграничават от преди описаната констелация на „безизходност". Ситуацията тук е предизвикателна и трудна, но не изглежда безнадеждна и не се чувстваме безпомощни. Ние сме активно включени в яростната борба и чувстваме, че страданието има определена посока, цел и смисъл. От религиозна гледна точка ситуацията е свързана с понятието за чистилището, а не с ада. Макар че ситуацията на „безизходност" включва просто страдание, преживяването на броденето между смъртта и прераждането представлява границата между агонията и екстаза и тяхното сливане.

Четвъртата перинатална матрица ( БПМ IV) е преживяването на умиране и прераждане. Тази матрица е свързана с третия клиничен етап от раждането: окончателното излизане от родилния канал и прекъсването на пъпната връв. Преживявайки я, човек завършва предходния труден процес на изпълзяване през родилния канал. Често има реалистични спомени за различни аспекти от този етап на раждането. Тук се включват преживяването на анестезията, натиска на форцепса и усещанията, свързани с различните акушерски маневри или постнатални интервенции.

Преживяване на биологичното раждане не се осъществява просто като механично повторение на оригиналното биологично събитие. Символичното съответствие на финалния стадий е преживяването на смъртта и прераждането. Тъй като през родилния процес плодът е напълно ограничен и няма начин да изрази екстремалните си емоции и да реагира на интензивните физически усещания, споменът за тези събития остава психологически непреработен и неасимилиран.

Нагласите ни към света в постнаталния ни живот са силно „замърсени" от това напомняне за уязвимостта, неадекватността и слабостта, които сме изпитали при раждането. Хората се раждат автоматично и не наваксват емоционално по отношение на този факт. „Умирането" и агонията по време на борбата за прераждане отразяват действителната болка и заплахата за живота на биологичния родилен процес. Усещането за смъртта на егото, е унищожение на старите ни ориентири и концепции. Когато преживяването е цялостно, ефектът му се изразява не само в повишена способност да изпитваш радост от живота, но и в по-добро функциониране в околния свят. Типично за тези случаи е чувството, че се избавяме от тревожността, депресията и вината. Светът изглежда сигурно и прекрасно място.

Като изчистваме тези стари програми чрез позволяването им да се появят в съзнанието, те губят емоционалния си заряд и в известен смисъл умират. Когато преодолеем метафизическия страх, с който сме се срещнали на този важен етап, и решим да оставим нещата да се случат, преживяваме пълното унищожение и сме смазани от видения за бяла или златна светлина със свръхестествена яркост и изключителна красота, която вдъхва страхопочитание и изглежда божествена.

След преживяване на тотално унищожение и апокалиптичен край на всичко, обичайно следват гледки на прекрасна дъга, паунови опашки, небесни сцени и видения на архетипни същества, окъпани в божествена светлина. Често това е моментът на разтърсваща среща с архетипната Велика майка богиня в нейния универсален вид или в някоя от културно специфичните й форми. Възниква чувство, за възвръщане на божествената природа и космическия статус, усеща се прилив на положителни емоции към себе си, другите, природата и съществуването като цяло.

Важно е да се подчертае, че този вид изцеляващо и променящо живота преживяване се появява тогава, когато раждането не е било прекалено трудно или ограничено от силна упойка. Тогава нямаме чувството за триумфална поява на бял свят и за радикално разрешаване. Вместо това постнаталният период може да се преживява като бавно възстановяване от осакатяваща болест или събуждане от махмурлук. Анестезията при раждането понякога има фундаментални отрицателни психологически последствия за постнаталния живот.